Често се притесняваме да общуваме с хора с психични страдания. Бариерите ни произтичат от недостатъчната информация, от обществените нагласи, от непознаването.
Често нашето незнание ни кара да се страхуваме и да отбягваме хората с психични страдания. Филмите, медиите, книгите не помага за това, в тях се наслагва образа на човека с психично страдание, който непременно е лош герой.
Проучванията обаче показват, че хората с психични заболявания са много по-склонни да бъдат жертви на престъпления, отколкото да упражнят насилие върху други. При повечето хора с психични страдания никога не се проявяват симптоми, които включват агресивно поведение. Според статистиките, само около 1% – 5% от хората с психични заболявания имат склонност към проява на насилие, като статистиката е същата и за останалата част от обществото. (Национален алианс за психично болните, 1990 г.)
Ето няколко принципа на общуване, които биха улеснили комуникацията ви с хора с психични страдания. Психичното страдание прави човека по-уязвим, но не безпомощен.
Говорете ясно и разбираемо
Използвайте кратки и ясни изречения, не усложнявайте излишно изказа си. При комуникация с хора с психични страдания, които изпитват затруднения при обработката на звуци или информация, ясните и кратки изречения могат да бъдат по-лесно разбрани.
Уважавайте физическите граници
Ръкостискането е приемлив и познат сигнал за приятелско отношение. Разбира се, човекът срещу вас може да не приеме ръкостискането, но това не винаги означава враждебно отношение – най-вероятно не е лично отношение, а поставяне на граници, които е редно да приемете и уважите. Същото важи и за други приятелски жестове като докосване на рамото или ръката му. Уважавайте личното пространство на човека, с кого общувате. Поддържайте зрителен контакт и следете езика на тялото на човека, с когото говорите. Поведението може да ви подскаже, ако човекът срещу вас се чувства се чувства дискомфортно.
Ако пък вие изпитвате дискомфорт, събеседникът ви ще го усети, а това няма да подобри общуването, дори напротив – може да се предаде и на човека, с когото разговаряте. Затова бъдете балансирани, заемете спокойна и открита поза на тялото и гледайте човека в очите, когато говорите с него.
Бъдете учтиви
Не пропускайте да се представите, да се ръкувате с човека, с когото общувате.
Не се дръжте фамилиарно, не се обръщайте към него на малко име или на “ти” от самото начало, без да сте получили неговото съгласие и ако не го познавате достатъчно добре. Първото нещо, което не бива да забравяте, е да се обръщате директно към човека, с когото общувате, вместо да използвате посредници (като роднини, придружители или социални работници). Всички останали форми на учтивост също са валидни. Липсата на добри маниери е неприемлива за повечето хора и води до усещане за дискомфорт.
Бъдете добър слушател
Изслушвайте внимателно събеседника си, не го прекъсвайте, дори понякога да не разбирате нещо. Ако човекът изпитва затруднения с говора или говори по начин, който ви е трудно да разберете, изчакайте да приключи и ако е необходимо, задайте уточняващи въпроси, за да сте сигурни, че сте разбрали правилно. Добре е въпросите да са кратки, така че събеседникът ви да може да отговори с “да” или “не” или с кимане на глава. Не се преструвайте, че разбирате, ако нещо не ви е ясно – кажете това, което сте разбрали и оставете събеседника да ви отговори.
Дръжте се естествено
Не си налагайте излишни ограничения и не премисляйте твърде дълго какво и как казвате. Не изпитвайте притеснение, ако използвате изрази като “Луд съм по него”, “Тази работа ме влудява”, „Полудяла съм от задачи“ и т.н. В случай, че ви смущава използването на подобни изрази им или не знаете как ще реагира човека, с когото общувате, можете директно да го попитате дали го притесняват подобни фрази. Много вероятно е да получите в отговор смях и шеговита забележка.
Отнасяйте се с уважение
Огромна грешка е да се отнасяме към хората с психични страдания като с малки деца. Те могат да взимат решения. Не си позволявайте покровителствено, снизходително или заплашително отношение към човека срещу вас.
Уважете правото на мнение
Не вземайте решения от името на човека с психично страдание и не предполагайте какви биха били неговите предпочитания, ако той самият не ги е изказал. Уважавайте желанията на човека с психично страдания. Когато давате съвет, имайте предвид, че той може да не бъде приет и човекът да не изпълни това, което му казвате. Ако предлагате помощ, дайте възможност на събеседника ви прецени дали има нужда от нея.
В случай, че при общуване с човек с психично заболяване, изглежда, че той получава пристъп или криза, но те не са опасни за живота и здравето му, не изпадайте в паника и не бързайте да викате линейка или полиция. Първо го попитайте спокойно как можете да помогнете.
Избягвайте клишетата и стереотипите
Психичните заболявания са сложни, биомедицински състояния и въпреки че са описани и групирани, ефектът е индивидуален за всеки човек и понякога се контролират трудно, дори при правилна. Човек с психично страдание не може просто “да се стегне” или “да се вземе в ръце ”, или „да спре да се терзае“. Изключително грубо, безчувствено и неефективно е да очаквате или вменявате това.
Научете повече
Зад всички диагнози, симптоми, поведение, странности, които човек с психично заболяване може да прояви, вашият събеседник има същите желания, нужди и мечти. Не избягвайте общуването с хора с психични страдания. Ако изпитвате страх или неудобство, научете повече за психичните страдания. Добронамереността, учтивостта, търпението ще направят комуникацията ви по-лесна и приятна с всеки човек, в това число и тези с психични страдания.