Мария живее на уличка в най-отдалечения край на селото, в малката и сгушена в планината къщичка. От няколко години не е ходила по-далеч от двора, стига само до кокошките - по-далече не може, болестите и старостта са я приковали към стаята, леглото и телевизора с екзотичните сериали. Не може сама да си запали печката, не може дори сама да си стопли супата, тенджерата е много тежка, а на нея ѝ треперят ръцете.
Казва, че вече не си спомня как изглежда кметството, магазина и пощата.
Най-голямата й болка обаче не е това, а болестта на сина й, с когото тя споделя скромната си къща. Няма снаха и внуци, но има него. Той помага с каквото може, но ръцете му са болни. Не може да насече дървата, да изчисти натрупалия се на прага сняг, не може сам да измете или да изхвърли боклука.
От началото на годината нейна подкрепа и дясна ръка е Кирчо. Идва всяка сутрин, носи и хляб и поръчката от магазина. Разчиства снега, цепи от купа нарязани дърва, внася ги в стаята до старата печка и ги подрежда, за да има до следващия ден. Сяда на стола до леглото на Мария, за да си поговорят за селото, за хората, за сериала.
*Всички имена са сменени, за да защитим достойнството на хората, които имат нужда от нашата помощ.
Средствата, необходими за заплащане на труда на домашните помощници са осигурени от дарители. Можете да станете един от тях на: goo.gl/zoYFRe